Има нещо специфично в това да изразиш емоция в изказване.
Звучи по-поетично , по-вълнуващо , защото знаеш че някой ден хората ще преследват думите ти за да открият мотивацията отново.
Между краката ти има нещо мое
Оазис който ме примамва
С приятните си на вкус сокове
и красивата си натуралност .
Бих отпил от младостта ти
за да видиш реалността ми
с искрен блясък в очите ,
и със страст в устните .
С последния си дъх
ще погълна всичко
за да мога да живея
да остана , да мечтая
в очи - вселени с
милиони галактики ,
живеят в тялото ми ,
ликуват в душата ми
с последния си дъх .
Ние сме живи , душата ми трепти
домът е близо , виждам светлини
които водят до стотици звезди ,
аз и ти сме частици от вселената
а дори и не го знаем , не сме способни
защото сме просто бучка пръст ,
пръст която ще съживи дворци, други души ,
ще обиколи всички звезди , всички облаци
за да върне онова което ни принадлежи - вселената , нашият дом , завинаги .