бг тъмблр - Blog Posts
Живеем в неглижирано време където всичко е далеч от слънчевите лъчи на съзнанието. Разумът е сложно отделение , лабиринт в който потопяваш ръцете си и цялата си енергия , фокусът който те поддържа буден.
Да търсиш онова което ти прилича на твоето , на собствено щастие , което идва от теб , не от други фактори или лица. Да оставиш времето да лети сякаш досега е замръзнало , затворено в хладилник на вечността .
И още се питам , за какво ни е нужно да неглижираме малките жестове , хубавите галещи ни зад ушите думи , които дори оставят следи във вятъра и сякаш шептят като ехо ,
лицата с тези топлещи усмивки , сякаш светът има друг лик , друг необичаен вид красота. Защо?
Защото можем , защото се крием от истинския смисъл на живота. И един ден той ще ни намери скитащи в някой ъгъл на уличката.
Ние сме живи , душата ми трепти
домът е близо , виждам светлини
които водят до стотици звезди ,
аз и ти сме частици от вселената
а дори и не го знаем , не сме способни
защото сме просто бучка пръст ,
пръст която ще съживи дворци, други души ,
ще обиколи всички звезди , всички облаци
за да върне онова което ни принадлежи - вселената , нашият дом , завинаги .
Сенрю 1
Цветове в танц-
струйна кръв по хълмове
очите зреят .
-t.f.s.