С последния си дъх
ще погълна всичко
за да мога да живея
да остана , да мечтая
в очи - вселени с
милиони галактики ,
живеят в тялото ми ,
ликуват в душата ми
с последния си дъх .
Ние сме живи , душата ми трепти
домът е близо , виждам светлини
които водят до стотици звезди ,
аз и ти сме частици от вселената
а дори и не го знаем , не сме способни
защото сме просто бучка пръст ,
пръст която ще съживи дворци, други души ,
ще обиколи всички звезди , всички облаци
за да върне онова което ни принадлежи - вселената , нашият дом , завинаги .